Автор: Магдалена Гигова
Плаването с яхта на Кариби не е като сбъднат сън наяве. То е самият сън! Островите приличат на ковчеже с бижута – златни плажове, изумрудено море, сапфирено небе. И са такава ароматна и пъстра смесица от раси и култури, че те омагьосват. Когато попиташ американец: „Как си?“, той отговаря с 32-каратова усмивка: „Върхът!“, дори да се влачи по корем. Зададеш ли същия въпрос на българин, той започва да се оплаква, дори всичко да му е наред. Карибецът просто казва “Tranquillo” – спокоен. Сигурно защото живее в рая.
Санто Доминго – най-старият европейски град на Америките
Столицата на Доминиканската република е най-старият европейски град в тази част на света. Основан е през 1498 година от брата на Христофор Колумб – Бартоломей. По първата павирана улица в Северна и Южна Америка, Calle de Las Damas, са крачили пирати, дрънчали са с веригите си роби, а закачливи дами си веели с ветрила през прозорците на каретите. Ненапразно колониалният град със сгради от XVI век е вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО.
Тук е първият католически храм по тези места – Catedral Primada de América, където се пазят част от мощите на Колумб. По здрач кварталът е осветен от романтични фенери, а разходката по пешеходната улица Calle Conde ще ви отведе до баровете, в които се танцува цяла нощ.
Едно от най-забележителните места в Санто Доминго е крайбрежната алея Avenida George Washington с наниза от кралски палми, опасли Карибско море. Свежият бриз е покана да се качите на лодката и да отплавате към хоризонта.
Кратките разстояния между островите Кариби отговарят на динамичната натура на мореплавателя. Нощем се придвижва с яхтата, а всеки ден е на различно място.
Желязна църква на Мартиника
Остров Мартиника! Местоположение – Източните Кариби, принадлежност към Малките Антили (в частност) и към Франция (генерално). Главният вулкан Мон Пеле все още е действащ, макар да не е изригвал сериозно от 1902 г. Тогава е разрушил столицата Сен Пиер.
Островът е открит от Христофор Колумб през 1502 г., а Мартиника е държавата с най-много колониални забележителности на Антилите. Сигурно заради френското и британското активно присъствие. Още през XIX век й викали Малкият Париж. Освен криволичещите пристанищни улички и къщи с шарени фасади, в столицата Форт-де-Франс впечатление прави катедралата „Сен Луи“. Тя е нещо като клонинг на българската Желязна църква в Цариград. След няколко унищожителни урагана и земетресения храмът е въздигнат наново почти целия от метал и е практически неразрушим.
Общинският театър също хваща окото с типичната си сецесионова архитектура и живителни фонтани на двора, но най-завладяващото място е… гробището. Че то си е чист Бродуей! Мемориалният парк напомня досущ гробищата в Ню Орлиънс, където погребват с диксиленд, а вечните домове приличат на истинските – с балкончета, резбовани врати и прозорци. Няма две еднакви гробници, експлозията на бугенвилиите и олеандрите може да те ослепи. Нищо кахърно, само чиста радост от живота, дори в смъртта.
Прочетете целия материал в нашия първи брой!